запищяло

Речник на българския език

1. запищяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запищяло е производна форма на запищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запищяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запищяло е производна форма на запищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запищяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

запищяло е производна форма на запищя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запищяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запищяло е производна форма на запищя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).