запищявал си

Речник на българския език

1. запищявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запищявал си е производна форма на запищявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. запищявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запищявал си е производна форма на запищявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. запищявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

запищявал си е производна форма на запищявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).