запищели

Речник на българския език

1. запищели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

запищели е производна форма на запищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запищели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запищели е производна форма на запищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. запищели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

запищели е производна форма на запищя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. запищели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

запищели е производна форма на запищя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).