запираха

Речник на българския език

1. запираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

запираха е производна форма на запирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. запираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

запираха е производна форма на запирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).