запердашил

Речник на българския език

1. запердашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запердашил е производна форма на запердаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запердашил — мин. деят. св. прич. м. р.

запердашил е производна форма на запердаша (мин. деят. св. прич. м. р.).