запеняло

Речник на българския език

1. запеняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запеняло е производна форма на запеням (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запеняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запеняло е производна форма на запеням (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запеняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

запеняло е производна форма на запеням (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запеняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запеняло е производна форма на запеням (мин. деят. несв. прич. ср. р.).