запенил

Речник на българския език

1. запенил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запенил е производна форма на запеня се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запенил — мин. деят. св. прич. м. р.

запенил е производна форма на запеня се (мин. деят. св. прич. м. р.).