запелтечило е

Речник на българския език

1. запелтечило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запелтечило е е производна форма на запелтеча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запелтечило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запелтечило е е производна форма на запелтеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).