запелтечвало

Речник на българския език

1. запелтечвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запелтечвало е производна форма на запелтечвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. запелтечвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

запелтечвало е производна форма на запелтечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. запелтечвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

запелтечвало е производна форма на запелтечвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. запелтечвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

запелтечвало е производна форма на запелтечвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).