запелтечвал

Речник на българския език

1. запелтечвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запелтечвал е производна форма на запелтечвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запелтечвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запелтечвал е производна форма на запелтечвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запелтечвал — мин. деят. св. прич. м. р.

запелтечвал е производна форма на запелтечвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запелтечвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запелтечвал е производна форма на запелтечвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).