запарвал

Речник на българския език

1. запарвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запарвал е производна форма на запарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. запарвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

запарвал е производна форма на запарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. запарвал — мин. деят. св. прич. м. р.

запарвал е производна форма на запарвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. запарвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

запарвал е производна форма на запарвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).