заотстъпвало

Речник на българския език

1. заотстъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заотстъпвало е производна форма на заотстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заотстъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заотстъпвало е производна форма на заотстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заотстъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заотстъпвало е производна форма на заотстъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заотстъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заотстъпвало е производна форма на заотстъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).