заотстъпвал

Речник на българския език

1. заотстъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заотстъпвал е производна форма на заотстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заотстъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заотстъпвал е производна форма на заотстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заотстъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

заотстъпвал е производна форма на заотстъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заотстъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заотстъпвал е производна форма на заотстъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).