заострило

Речник на българския език

1. заострило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заострило е производна форма на заостря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заострило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заострило е производна форма на заостря (мин. деят. св. прич. ср. р.).