заострела

Речник на българския език

1. заострела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заострела е производна форма на заостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заострела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заострела е производна форма на заостря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).