заострел

Речник на българския език

1. заострел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заострел е производна форма на заостря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заострел — мин. деят. несв. прич. м. р.

заострел е производна форма на заостря (мин. деят. несв. прич. м. р.).