заоряло

Речник на българския език

1. заоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заоряло е производна форма на заора (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заоряло е производна форма на заора (мин. деят. несв. прич. ср. р.).