заорял

Речник на българския език

1. заорял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заорял е производна форма на заора (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заорял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заорял е производна форма на заора (мин. деят. несв. прич. м. р.).