заорете

Речник на българския език

1. заорете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

заорете е производна форма на заора (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. заорете — повелително наклонение, мн. ч.

заорете е производна форма на заора (повелително наклонение, мн. ч.).