заорели

Речник на българския език

1. заорели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заорели е производна форма на заора (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заорели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заорели е производна форма на заора (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).