заоравал

Речник на българския език

1. заоравал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоравал е производна форма на заоравам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заоравал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоравал е производна форма на заоравам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заоравал — мин. деят. св. прич. м. р.

заоравал е производна форма на заоравам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заоравал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заоравал е производна форма на заоравам (мин. деят. несв. прич. м. р.).