заоправяло е

Речник на българския език

1. заоправяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заоправяло е е производна форма на заоправям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заоправяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заоправяло е е производна форма на заоправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заоправяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заоправяло е е производна форма на заоправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).