заоправял

Речник на българския език

1. заоправял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоправял е производна форма на заоправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заоправял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоправял е производна форма на заоправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заоправял — мин. деят. св. прич. м. р.

заоправял е производна форма на заоправям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заоправял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заоправял е производна форма на заоправям (мин. деят. несв. прич. м. р.).