заоправя

Речник на българския език

1. заоправя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заоправя е производна форма на заоправям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заоправя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заоправя е производна форма на заоправям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заоправя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заоправя е производна форма на заоправям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).