заоправдавало

Речник на българския език

1. заоправдавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заоправдавало е производна форма на заоправдавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заоправдавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заоправдавало е производна форма на заоправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заоправдавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заоправдавало е производна форма на заоправдавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заоправдавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заоправдавало е производна форма на заоправдавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).