заоправдавал

Речник на българския език

1. заоправдавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоправдавал е производна форма на заоправдавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заоправдавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоправдавал е производна форма на заоправдавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заоправдавал — мин. деят. св. прич. м. р.

заоправдавал е производна форма на заоправдавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заоправдавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заоправдавал е производна форма на заоправдавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).