заогъвало

Речник на българския език

1. заогъвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заогъвало е производна форма на заогъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заогъвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заогъвало е производна форма на заогъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заогъвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заогъвало е производна форма на заогъвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заогъвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заогъвало е производна форма на заогъвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).