заобръщал е

Речник на българския език

1. заобръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заобръщал е е производна форма на заобръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заобръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заобръщал е е производна форма на заобръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заобръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заобръщал е е производна форма на заобръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).