заобръщало

Речник на българския език

1. заобръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заобръщало е производна форма на заобръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заобръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заобръщало е производна форма на заобръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заобръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заобръщало е производна форма на заобръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заобръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заобръщало е производна форма на заобръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).