заобръщала

Речник на българския език

1. заобръщала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заобръщала е производна форма на заобръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заобръщала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заобръщала е производна форма на заобръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. заобръщала — мин. деят. св. прич. ж. р.

заобръщала е производна форма на заобръщам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. заобръщала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заобръщала е производна форма на заобръщам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).