заобмислях

Речник на българския език

1. заобмислях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

заобмислях е производна форма на заобмислям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. заобмислях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

заобмислях е производна форма на заобмислям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).