заобмислял си

Речник на българския език

1. заобмислял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заобмислял си е производна форма на заобмислям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заобмислял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заобмислял си е производна форма на заобмислям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заобмислял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заобмислял си е производна форма на заобмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).