заобмислял

Речник на българския език

1. заобмислял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заобмислял е производна форма на заобмислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заобмислял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заобмислял е производна форма на заобмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заобмислял — мин. деят. св. прич. м. р.

заобмислял е производна форма на заобмислям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заобмислял — мин. деят. несв. прич. м. р.

заобмислял е производна форма на заобмислям (мин. деят. несв. прич. м. р.).