заоблял е

Речник на българския език

1. заоблял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоблял е е производна форма на заоблям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заоблял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоблял е е производна форма на заоблям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заоблял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоблял е е производна форма на заоблям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).