заобляло

Речник на българския език

1. заобляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заобляло е производна форма на заоблям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заобляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заобляло е производна форма на заоблям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заобляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заобляло е производна форма на заоблям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заобляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заобляло е производна форма на заоблям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).