заобличал си

Речник на българския език

1. заобличал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заобличал си е производна форма на заобличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заобличал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заобличал си е производна форма на заобличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заобличал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заобличал си е производна форма на заобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).