заоблича

Речник на българския език

1. заоблича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

заоблича е производна форма на заобличам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. заоблича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

заоблича е производна форма на заобличам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. заоблича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

заоблича е производна форма на заобличам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).