заоблил е

Речник на българския език

1. заоблил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоблил е е производна форма на заобля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заоблил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заоблил е е производна форма на заобля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).