заоблели

Речник на българския език

1. заоблели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заоблели е производна форма на заобля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заоблели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заоблели е производна форма на заобля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).