заобичало

Речник на българския език

1. заобичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заобичало е производна форма на заобичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заобичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заобичало е производна форма на заобичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заобичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заобичало е производна форма на заобичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заобичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заобичало е производна форма на заобичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).