заобичал

Речник на българския език

1. заобичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заобичал е производна форма на заобичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заобичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заобичал е производна форма на заобичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заобичал — мин. деят. св. прич. м. р.

заобичал е производна форма на заобичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заобичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заобичал е производна форма на заобичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).