заносвало

Речник на българския език

1. заносвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заносвало е производна форма на заносвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заносвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заносвало е производна форма на заносвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заносвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заносвало е производна форма на заносвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заносвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заносвало е производна форма на заносвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).