заносвала

Речник на българския език

1. заносвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заносвала е производна форма на заносвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заносвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заносвала е производна форма на заносвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. заносвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

заносвала е производна форма на заносвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. заносвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заносвала е производна форма на заносвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).