заносвал

Речник на българския език

1. заносвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заносвал е производна форма на заносвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заносвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заносвал е производна форма на заносвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заносвал — мин. деят. св. прич. м. р.

заносвал е производна форма на заносвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заносвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заносвал е производна форма на заносвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).