заничало

Речник на българския език

1. заничало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заничало е производна форма на заничам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заничало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заничало е производна форма на заничам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заничало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заничало е производна форма на заничам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заничало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заничало е производна форма на заничам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).