занитил е

Речник на българския език

1. занитил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занитил е е производна форма на занитя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занитил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занитил е е производна форма на занитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).