занитили

Речник на българския език

1. занитили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

занитили е производна форма на занитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. занитили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

занитили е производна форма на занитя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).