занитила

Речник на българския език

1. занитила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

занитила е производна форма на занитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. занитила — мин. деят. св. прич. ж. р.

занитила е производна форма на занитя (мин. деят. св. прич. ж. р.).