занитил

Речник на българския език

1. занитил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

занитил е производна форма на занитя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. занитил — мин. деят. св. прич. м. р.

занитил е производна форма на занитя (мин. деят. св. прич. м. р.).