занити

Речник на българския език

1. занити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

занити е производна форма на занитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. занити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

занити е производна форма на занитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. занити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

занити е производна форма на занитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. занити — повелително наклонение, ед. ч.

занити е производна форма на занитя (повелително наклонение, ед. ч.).